Днес е модерно атеисти, хуманисти, ню-ейджъри и всякакви „духовни” ментета, да се позовават на морала… Баш системниците най-много обичат да приказват общи приказки за „съвестта” и за „избори по съвест”. И понеже масовият човек си е невежа най-вече относно самия себе си, се хваща на манипулацията. Това като лозунга –„бъди себе си”. Не, не е никаква „съвест” горделивото самомнение, абстрактната „отговорност” към самия себе си (всъщност „оправдана” безотговорност), внушената претенция, че „ти сам си знаеш кое е правилно”, „наясно си”, и всякакви там разни мисловни модели и предразсъдъци, програмирани от популярната култура. Защото за наличието на съвест е необходим Висш критерии (за от-съждане) и лична отговор-ност пред авторитети, и то не какви да е, но такива, които представляват върховния Авторитет (Автора на всичко). Защото съВЕСТта е поведенчески отговор (от вътрешен мисловен процес) на известеното от вестител (пратеник) на този Висш Авторитет. Това обяснява защо е неделима част от Християнската цивилизация. Като реактивност на известието на Христовите апостоли и възприемане отвътре на Свидетелството на Духа, Който управлява общността на посветените в Бога на Истината. Което Свидетелство е НЕ просто някакво абстрактно „усещане”, но конкретно послание от Словото на Живота, даващо Откровение за Намеренията на Волята Му. От което следва автоматично изводът, че ако не си в Мир (помирен) с Него и с Неговите, няма как да си „съвестен”. Затова всички самозванци с претенции да бъдат „будители на съвестта”, просто лъжат другите и най-вече себе си. Всеки, който е поставил своята „правда” вместо Божията, автоматично е обявил война на съ-Вестта от Бога. Но понеже днес болшинството хора са отчуждени от Христос, битува всред тях това недоразумение, че били „избирали по съвест”. И виждаме как безсъвестните (които си мислят, че постъпват „по съвест”), правят едни такива „свободни избори” (обусловени от страсти, похоти и човешки заблуди), от които от после горко плачат и се жалват (но пак обвиняват някой друг, който ги бил „подтискал”). Каквато им е „съвестта” (на някои тя е прегоряла – т.е. престъпили са я съзнателно, въпреки Вестта на Словото), такива са им и „свободните избори”. Вижте колко лесно днес се „избира” нов брачен (или сексуален) партньор. И винаги това се нарича „любов” (идеологията на свободната любов е прегърната пак от такива едни „искрени”, „натурални”, „естествени” , „свободолюбиви” себеправедници). Предатели на любовта (прелюбодейци), нарушители на клетви, Вяра, Завети. Така нареченият „свободен избор” се е превърнал в най-обикновено следване на рекламираните навсякъде удоволствия, в угаждане на прищявките, задоволяване на страстите, в преследване желанията на себичността и горделивостта на самомнението (което в действителност е пак чуждо внушение, но „припознато” като „свое”, вменено и инсталирано през медии и социални мрежи). От там няма Вярност към нищо и към никого. Затова пък изобилие от нечестие и нечестивци. Защото няма чест без избор, в който да стоиш верен докрай според обрека (обричането, обещанието) си – верен на непроменливите думи на Духа… А безотговорният, изменчив (безсъвестен) „избор” е белег изобличаващ неверния във всичко човек. Роб с мисловни вериги от илюзиите на „филм”, продуциран от програмистите на социалната матрица. В затвор с невидими стени на фалшива реалност, чиято „фактология” ти оБЯСняват демонични кукловоди (помислете на колко човеци мисловният процес е обусловен от измамната реалност на сладникави романчета, социални мрежи, компютърни игри, сериали прочее розови бози).
„Истината ще ви направи свободни” – казва Човешкият Син. „Що е истина” – Го пита Пилат Понтийски. Коя е обективната истина зад факта на празния гроб? Въпрос на гледна точка, на „виждащи” слепци, или на прогледнали отвъд покривалото. Натуралистът, материалистът и атеистът, ще ти кажат, че липсата на труп, означава единствено че тялото е преместено или откраднато. Нали така казва сентенцията на атеистите – „когато фактите говорят боговете мълчат”? Някога казаха същото безверните – че учениците на Христос са откраднали мъртвото Му тяло. А какво казва Вярата? Че Човешкия Син е Възкръснал. А какво е Вярата? Приемане изВЕСТието (от там е и съВЕСТта) за Божествената Власт (Господството на Възкръсналия, Възнесъл се и ВъзЦарил се Христос). Която Власт е и Авторитетът, пред Който отговаря събудената, съживена съвест (затова е толкова важна мистерията на изповедта според апостолското учение). Виждане отвъд слепотата на плътските илюзии. Виждане на Вярата избрала веднъж завинаги Господаруването на Христос, за да издирва и следва докрай Неговите избори за теб, Неговото водителство в бурите на житейските изпитания (затова се нарича и Господ от изкупените за Негово притежание в Христовия Завет), според благото Му Намерение, Замисъл, Промисъл и Провидение… Тя е вкоренена в Субекта (Личността) на Господ Бог, явен чрез Неговите пратеници, и така участва (Вярата) в съБИТИЕто зад празния гроб. Т.е. в Живота на Бога, Който е Истинската Реалност–Вечна и Непреодолима. Субективна (Личностна) Истина (и Власт), но проявяваща се в обективната ДЕЙСТВИ(Е)телност на проявения свят (т.е. в протичащите действия на Словото в телесността на физическия свят)… – „… Отец , който е в тайно , ще ти въздаде наяве…”(ев.св.ап. Матей, 6 гл., ст.4).
Безусловното приемане на думите на Възкръсналия Христос: „Даде ми се всяка власт на небето и земята…” /ев.св.ап. Матей, гл.28, ст.18/, казани при Неговото Възнесение (и Небесна коронация), е белегът на Истинната Вяра. Не размити „етически” и относителни „морални принципи” на безнравствена „толерантност”. Отвъд всякакви интерпретации и човешки учения, ДЕЙСТВИ/е/телността на Христовата Власт (Неговото управление над всяка телесност), е същината на Спасението. Защото Властта на Христос е Спасението ни, и Спасението е в Господството (Господаруването) Му над и във нас (и чрез нас). Властта на Духа, на Премъдростта, където Вярата в Христовата Власт върви ръка за ръка с Истината и Съвестта, която ИЗБИРА да Я следва и да Й се покорява: „Аз съм Господ (Господар), това е Моето Име” – казва Богът на Истината /Исая 42:8/…
Такава е тоталната („тоталитарна”) гледна точка на Вярата, за разлика от всички останали човешки учения и човешки религии. Тотална е и понеже Вярата е упование във Власт, която се простира над всички творения (и човеци), включително Законодателна и Съдебна (Христос е наречен от апостолите – Законодател и Съдия над живи и мъртви). Чиито Думи са вселенската конституция и законите на Всемира: „…небето и земята ще преминат, но Моите Думи няма да преминат…”/Матей 24:35…/. Власт, която е Любов (единение и проникновение в Христос) за смирените (т.е. тези, които са в Мира, Реда на тази Всевласт), но и нелицеприятно, безстрастно Правосъдие (като Власт, която буди страх в престъпниците)… Съдебно производство, но невидимо, за да изпита тайните дела на всеки, според изВЕСТието ЗА тази Всевласт (т.е. чрез съВЕСТта). ИЗПИТВАНЕ отвътре и отвън на човешките подбуди, мотиви и намерения. Затова и Божественото Господство е в тайно за невярващите, за да разкрие какво има в сърцето на човека. За да осъди нравственото зло като корен на смъртоносната гибел, а да яви доброто като превъзходен път към изобилието на Живота Вечен (затова Божествената власт е и поучителна чрез свидетелството на ангела-вестител, т.е. съдържа в себе си поуки, чрез които разумните се връщат в пътя на Живота). Доминион. Чиито справедливи съдби движат събитията в човешката история, историята на народи, родове и човеци. Чийто „мандат” е не само в този временен свят, но се простира във Вечността. Със съдбоносни последствия за всеки. Според това, което е „творил” в тялото си приживе. Но щом е Всевласт, очевидно включва всички създания във вселената (видими и невидими), управлявани от Речта на Бога, чиито Думи се явяват програмния език на цялото творение. И като Единоначалие (Началникът е и Начинател на Живота), преставлява йерархия в световете и различните измерения на проявения свят. Която йерархия е видна и в самите вселенски закони, включително във функционирането на органичния свят. „ДНК-то” на Царството присъства във всеки и навсякъде като семе, от което израства всичко. А в социалната сфера господства като „монархичен модел” в проявите на индивидуализма, като територия на управление и влияние (лидерство). Бащинство, произтичащо от „…Отец, от когото носи името си всяко отцовство на небесата и на земята…”/Ефесяни 3:14,15/. В семейството, в бизнес управлението, в професионалната експертност и компетентност, в стопанисването на всичко и във всяка дейност, творчество и лидерство. Нали по същество и творчеството (включително на житейската автобиография) е „диктат” на твореца над творбата, защото „диктува” идеите, които въплъщава в „изкуството” си. И тези идеи и форми са подредени, както е „решил начинателят” –началникът, т.е. авторът на произведението. Затова и Начинателят (Началникът) на Живота и на всичко видимо и невидимо, има Авторското Право над цялото мироздание (и това Право се предава по цялата „верига” на Неговите служители, пратени да Го представляват).
А Злото (както и лъжата) няма такова „авторско право”, но е плагиат и крадец. И е вирус, бъг, причина за тлението (развалата) и страданието. Няма собствено битие, но е паразит, извращение , злоупотреба с добрата природа на творението. „Дефект” в мирозданието, чието допускане от Бога обаче, има нравствен залог. В който човечеството (и отделния човек) е арена на „вселенски спор”. В който Всевластта не налага веднага (на момента) санкциите срещу заблудата на злото, но изпитва цялата вселена и всяко същество – коя страна ще вземе докато съществува в настоящия свят на преобразувание… На Истината, която е в самата природа на Твореца и Неговото Слово, или на лъжата, която я имитира като я извращава. „И рече Господ: Симоне, Симоне, ето сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито…”/Лука 22:31/. Съблазънта съществува точно с определена цел – пресяване, отсяване, отделяне, разделяне, разграничаване между безценното и нищожното…
„Светлият ангел” Луцифер (букв.носител на светлина) още от зората на човешката раса се представя като най-големия „фен” на човека, сатана е първият „хуманист”. И баща на оБЯСнението на „фактите” (извън контекста на Божиите Слова) – точно „както дяволът чете евангелието”… Той е първият „бунтовник” срещу върховната власт на Създателя. Срещу „деспотизма”, „тоталитаризма” и „тиранията” на Бога. Срещу „самозвания Христос” и „илюзиите” на Неговата Вяра като „опиум за народите”. Срещу Църквата (Събора) Му и нейното „подтисничество”. Срещу Верните и тяхното „робско овчедушие”. Но най-вече мрази и хули делата и учението на апостолите. „Порази пастиря и овцете ще се разпръснат” е най-стара сатанинска тактика срещу примерите на Вярата. Още отначало демонът се изживява като „отварящ очите” на човеците за „свободата” (но иначе дълбоко криещ своето съществуване и въздействие върху заслепените от него човеци). И днес чадата на змията може да ги познаете по дяволските опорки. Все същите лъжи, които „легитимират” бунта на плътта, „узаконяват” „правото” на животинските човеци, да правят каквото си искат в страстите си, без да дават отчет пред Създателя (както си въобразяват), за живота, който иначе им е даден от Него с определена цел и предназначение. Но странно защо, Господ не пречи на клеветите и хулите на „черния лебед”, не прилага ни най-малка цензура на сатанинския пиар, нито препятства човеците да последват богоборческия бунт (ако и да ги предупреждават за последствията Божиите пратеници). Защо? Защо допуска плевели на нивата на мирозданието? Защото Неговата жетва е и селекция по достойнство, изпит чрез последование и твърдост в постоянство (в устояване) на Вярата. И за да бъдат уловени в заблудата на лъжата всички тези, които са презряли и отхвърлили Любовта на Истината. А в последствие, когато потъмнее „блясъкът” на сатанинската „свобода” в гибелните последствия от демоничното робство в слугуването на похотите на дяволското „човеколюбие”, пред всички същества във вселената да се яви, че Бог е истинен, праведен и справедлив когато съди. Когато всички губители да бъдат изхвърлени от творението Му. Защото не може да има „съжителство” и „мирно съвместно съществуване” между Светлината и тъмнината, между Господството на Бога и сатанинското обсебване. Затова в Христовото учение, екзорсизмът е неделима част от практикуването на Вярата. Освобождение от демоничното чрез приемане Господството на Божия Дух, както е писано: „Господ е Духът, и дето е Господният Дух, там е свобода”. „Никой не може да слугува на двама господари; защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не може да слугувате на Бога и на мамона.”/Матея 6:24/. А мамонът е идолът на себичността, себенасищането, на тези, които живеят за себе си, пасат сами себе си („сами” „избират”). Идолът на системниците, които презират Бога и мразят пратеници на Неговата Воля.
Характерна черта на „въстаниците” е да се „чувстват” „несправедливо опозорени” и „охулени”, когато ги разкриеш като обикновени превратаджии и узурпатори на властта. Тежко подвластни на дяволския нарцисизъм, „революционерите” се обиждаш, когато ги наречеш с истинските им имена – заговорници, партизани, мерзавци, сеещи раздори между братя, интриганти, клеветници, шепотници. Предателите и клетвопрестъпниците всякога оправдават своите деяния с борба за „свобода”, за „справедливост”, за „човешки правдини”. Точно като баща си дявола обличат в себеправедност своите смрадливи човешки амбиции и горделиво себелюбие. Но когато неблагодарният отвръща на любовта с коварство, нарича доброто – „зло”, и злото – „добро”, черното – „бяло” и бялото – „черно”, неизбежно идва момента на Помрачението (когато Бог оттегля Благостта и Светлината Си), за да познае от горчив опит, че Благодетелят му твори и зло (като въздаяние за жестоките думи, с които хулят Него и Неговите)… През цялата човешка история хората са мамени да „въстават” срещу Божието Царство и Неговия спасителен ред. Резултатът е винаги един и същ – изхвърляне ВЪН от Вечното Царство (изпълнявано автоматично от ангелските сили)… Защото Царството на Духа, не е нещо, което човеци могат да „реформират”, но е неизменчиво и непреходно, точно Какъвто е и неговия Властелин–Христос.
И ако Той казва: „…търсете Царството Божие и всичко… ще ви се прибави”/Лука 12:31/, то сатана казва обратното: търсете всичко останало, само не и Царството и Управлението на Бога… Т.е. демонът пропагандира живеене в беззаконие. Защото, ако не владее Господ, то владее беззаконникът (противник на Божия закон). Още повече, ако това е власт над други човеци (политическата власт), защото никой сам по себе си няма правото да владее над друг човек. Властта има трансцендентен произход и природа, затова праведно управление между човеците може да се проявява само от и във Името на Бога чрез Божии пратеници и предстоятели (според св. апостоли управлението е дарба свише), и то според Божествената наредба във всяка област на човешкото съществуване. Но такова управление и настойничество ОТ ГОРЕ е съблазън, не само за възгордялия се паднал ангел, но и за всички горделиви и „себедостатъчни” човеци. Защото луцифер желае да „седне” ТОЙ на Божия престол (като бунтовен узурпатор). Затова е такова и въжделението на плътските човеци, обладани от сатанинските амбиции. Агенти на Земния и земните. И понеже като медиатор на Властта, човечеството е наместник на небесния (духовен) свят, проявен в земния материален свят, още от Едем змията все мами човеците и внедрява своите агенти сред тях. Така лукавият успява да открадне (узурпира) земната власт чрез „свободния избор” на греховното предателство и бунт срещу Божествената Власт. Осквернявайки и умъртвявайки съвестта на човека, обладава го, и така „яхва” („сяда”) на земния „трон” (земната власт). Нека сега проследим моменти от Свещената история, които ни разкриват тази демоничната подмяна.
Във библейския разказ за строежа на Вавилонската кула можем да видим светския модел на власт „в името на човека, за човека, чрез човека” (трите шестици на всички хуманистични съвременни политически идеологии, които са в основата на консумативното общество). „… да си спечелим (издигнем) име (чин), да не би да се разпръснем …”/Битие 11/. Нимрод – силният ловец, великият биткаджия, е първия владетел на Вавилон. И на първата „меритокрация” – по дефиниция властта на „способните”, „заслужилите” (нали се сещате, че някога всред дивите народи обикновено взима властта най-„способния” насилник със секира в ръка, примерно). Така де – животинската „мъдрост” е тази, която най-добре се адаптира към хабитата, т.е. приспособява се към средата на съществуване (такъв е и до днес законът на социалната джунгла). С всички кръвопролития и неправди, стари и нови (новите подходи, методи и инструменти на насилие и ограбване са просто по-рафинирани, завоалирани и „хуманни”, някак „по-логично”„оправдани” от демагозите). Както в библейския разказ, така и в настоящата действителност, този модел води постепенно до пълна фрагментацията и противопоставяне, до тотален разпад и бъркотия. В Откровение на св. ап. Йоан, Вавилон е Градът на търговците на всичко (и на човешки души) – великата блудница, майка на всички гнусотии на земята. Във видението на тайновидеца, тя лежи върху звяра, управляващ „пазара” на всички страсти (от там и човешките души). Обществено устройство, градящо се върху пълното развързване („освобождение”) на седемте похоти – гордост (първичния нарцисизъм на луцифер), завист (пожеланията провокирани от рекламната индустрия са само „върха на айзберга”), сребролюбие (властта на парите и идолът на користолюбието са в основата на всички злини), гняв (омразата и злобата са легитимирани идеологически, оттам и политически), мързел (в леността е „работата” на дявола), чревоугодие (включващо всички зависимости – от пиянството до всички видове дрога) и сладострастие (всички сексуални извращения)… Това е също тотална власт (тоталитарна, понеже освен отвън, поробва и отвътре човеците чрез страстите и похотите им). Пандемониум на анонимни бесовски сили обсебили „информационното” общество (биг-брадър на модерните технологии за масовото зомбиране през медийните амвони и социалните мрежи). И всеки, чиито ум и дела са подвластни на тази зверова система (напомням, че зад узурпирането на властта винаги стоят луциферични сили), става тухличка в градежа на богоборческата „кула”. Разбира се това е „конспиративна теория” според безбожниците (като добитък за заколение, като безсловесни животни, които нямат разум да избегнат примката на ловеца). Но като всяко богоборческо дело Вавилон е също имитация. На Божественото Царство. Защото според пророческото слово, оригиналният Градеж (на Бога), е от живи камъни, чиято основа са апостоли и пророци с крайъгълен камък самия Христос – Всевластния и Всеавторитетен Господар и Спасител. Градеж отгоре надолу (отвътре навън) за Вечно Обиталище на Бога (за да бъде Бог всичко във всички). Това във Богословската традиция се нарича Домостроителство Божие. Където всеки доброволно приема да бъде подготвен като пригоден за Вечния живот в обиталищата на Бога, за целта на което още от тук участва в Делото на общия строеж като част от Храма на Христовото Явление. Пак има „вграждане”, но в Името Божие (и Неговата всевласт), където живите камъни на вечния Храм Божий са едновременно и народ от царе–свещенници Богу. Градящи, но и воюващи във Вярата (чрез духовните й оръжия), с всичко и всички, които препятстват и рушат този градеж (на „земеделците” се налага и да „плевят”). Всички участници в градежа на един друг различен град – Небесният (и неговото гражданско общество), който според пророчествата слиза на земята, за да ходят в Светлината му всички народи. Където царува свободата в Духът на Истината. Духът на осиновлението (синовничеството), Който управлява Божиите синове в Любов, Сила и Себевласт, като съ-наследници (от Един Отец) на Царството на светиите. „ …Вие сте виделината на света, град поставен на хълм…” – рече Христос. Думи, които хилядолетия по-късно ще вдъхновят бащите на американската конституция, за да ги прегърнат като свой девиз, като визия за справедливо републиканско управление (в същия небесен модел вярва и дяконът Левски – в чиста и СВЯТА република).
Разбира се Свободата (в Господството на Христос) на синовете Божии родени отгоре, е „робство” за лъжехристияните. Спомням си думите на апостолът, който изобличава (оголва) тези (лъжци), които обещават свобода, но са роби на разврата /2-ро петрово 2:19/. Защото каква свобода има роба на греха, похотите и тлението (смъртта)? В какво си свободен ти нещастен земни човече, освен в избора си да останеш в робство или да приемеш свободата на (във) Духа? За какво (и защо) негодуваш срещу Божиите синове, щом си „свободен” от тях? Или си обречен/а в злобата си вечно да гравитираш около тези, които хулиш в завист, понеже Бог е благоволил в тях, а не в теб…? Именно, заради негодуващите срещу Христовите избрани и тяхната власт от горе, ето, че Бог е (из)оставил земните да са „свободни” (както си мислят) в една световна система, където робите си имат всякакви „човешки права”, а образованието, културата, науката, политиката, икономиката (и всичко), са отделени от Господ и Неговото управление. Но според пророческите писания такава „независимост” от Бога – без Господството и санкциите на Небесното царство (Държавата на Духа), е чиста проба идолопоклонство. Ето какво рече Господнето слово, когато племената на Израел пожелаха Божия слуга Самуил да им постави земен владетел: „… защото не отхвърлиха теб, но Мене отхвърлиха, за да не царувам над тях…; … както са Ме оставяли и са служили на други богове, така правят и на тебе…” (1-ва книга на царете 8/7,8 ). От разказа излиза, че преходът към светския политически модел, е всъщност пропадане под властта на езическите бесовски сили. Но нали няма царе в демократичното управление днес? Така ли?! Сериозно ли?! Погледнете зад фасадата на „демократичния строй” всички онези „князе”, управляващи корпорации, банки, партии, и лостовете на дълбоката държава (богатствата и тайната им власт са несравними с тези на някогашните монарси). Днес световните империи са гигантски наднационални корпорации с глобални мрежи от НПО-та (изпълняващи идеологически и пропагандни функции), чрез които диктуват решенията на националните правителства. Вавилонският модел е контролиран разпад отвътре, на всякакви партийни и номенклатурни кланове, на мафиотски „царства” и политически „династии”. „Защото ще се повдигне народ против народ и царство против царство…”/Матей 24:7/ – студена гражданска война с битки за икономически територии и за овладяване кормилото на държавния апарат (от там и държавните ресурси), в която хибридна война на обикновените граждани е възложена ролята на мразещи се едни други политически „агитки”, на воюващи помежду си „племена”, на манипулирани „избиратели”, чиито гласове служат единствено да маскират политическата измама. Но зад всичко това стои същия демоничен узурпатор и противник на Бога и избраното човечество – „княза на този свят” (по думите на Христос). Цялата тази вавилонска система лежи в лукавия (според св. ап. Йоан). И наистина всички воюващи днес за държавната власт „князе”, си имат своите бесовски шамани, астролози, врачки и чародеи… Една демонична „духовност” без Бога – противна на Неговата воля. Нищо ново под слънцето. Не само сегашните икономически и политически фараони, но и някога владетелят на Египет уповаваше на своите магове, за да се противопостави на Небесната Власт, явена чрез Божия пророк Моисей (но знаем от Св.писание какъв бе трагичният му финал). Също и налудната мания на Хитлер да събира реликви не е от вчера (а и сега окултното си има своите „адепти” сред политическия елит). В древността филистимците донасяха плячкосани светини като военен трофей в капището на идола си. Така като „плячка” внесоха там и Кивота на Завета Божий, който откраднаха от израелтяните. Като магически „артикул”– инструмент за чародействата им. Но… реликви без пророческата власт в служба на народа Божий, се превръщат в проклятие (свещеният текст разказва за това което се случва рано или късно с всички светотатстващи – домовете на филистимците бяха поразени с язви от Бога на Когото всъщност принадлежаха светите мощи /1-ва книга на царете гл. 5/. Така и Третият райх с цялата си окултна наука и събирани древни артефакти донесе само злощастия на народите, включително и за германската нация.
Тогава идва съвсем легитимният въпрос – ако светската власт в своята основа е окултна, задкулисна, власт на човеци и духове в тайно, как е възможно (изобщо възможно ли е?) връщането на човеците към Властта на Бога, възможна ли е изобщо Христокрацията? Първо трябва дебело да подчертая, че Христовата Вселвласт е непроменлива реалност и без съ-участието на човеци. Защото независимо дали вярват или не, признават или не – Господството на Всевластния, Словото си остава Всеприсъстващ и Господстващ Фактор (зад привидното) точно както законът на гравитацията действа безотказно за всички, независимо от образование, и далеч преди откритието на Нютон. „Не знаеш ли, че имам власт да те пусна и имам власт да те разпъна?”– каза Пилат. Христовият отговор е: „ти не би имал никаква власт над мен, ако не бе ти дадено отгоре…”. (Т.е. нищо не може да стане без мандат свише). Подобно невежество относно Властта, бе причината един от вавилонските царе да загуби разсъдъка и царството си след като се хвалеше самодоволно в безумното си възгордяване /книга Данаил, 4 глава/. Така разбра от горчив опит, че Небесният Владика е Който сваля високопоставените или ги издига. В последствие след като се разкая, смири и поклони на Бога на пророк Данаил, Навуходоносор отново си възвърна разума и царството. А пък при Саул владетелският „мандат” траеше само докато се покоряваше на Божията воля чрез пророк Самуил, който го бе помазал за владетел над израел (нещо като „министър-председател” в днешната политическа система). Но Божието Присъствие се оттегли от него, когато не послуша пророка, а на негово място се настани демон, който го мъчеше… В какво се изразяваше греха на Саул? „… Защото непокорството е като греха на чародейството (магьосничеството), и упорството също като идолопоклонството …” – бяха изобличителните думи на пророк Самуил (първа книга на царете 15/23)… В края на живота си Саул даже изпадна до това да се допитва до викачите на зли духове, понеже нямаше отговор от Бога.
Всички тези примери ни говорят, че независимо каква е формата на политическата система, е възможно както просветено управление под Благодатта на Всевишния и Неговата Вселенска Власт (на Божиите естествени закони вложени в творението, човека и социума), така и сатанинско извращение и на най-възвишените идеологии, претендиращи за справедливост и човешки добрини (като при поговорката „пътя към ада е постлан с добри намерения”). Затова въпреки, че „Всяка власт е дадена от Бога” (по думите на св.ап. Павел), Свещената история ни учи, че когато земните управници извращават замисъла и целта на властта (като проекция на небесното управление), и с насилие злотворстват над човеците, народът има право да извика към Бога за избавление. И Той ще им изпрати избавители и помазани лидери и съдии (както пророк Моисей, който изведе израелтяните от Египет).
Днес единственото място където се признава (поне по дефиниция) Властта на Христос, това са църквите… Но дали наистина се упражнява? Историческите църкви (католическа и православна) са запазили ВЪНШНО монархичния модел на църковната йерархия, но дали това е Властта и Управлението на Христос? Когато Иисус изобличава фарисеите, той не отрича, че седят на моисеевото седалище (пророческия трон). Но ги мъмри за това, че не извършват именно поверената им функция, защото не вярват в думите на същия пророк (Моисей), на чийто съдийски престол седят, поради което не могат да повярват и в самия Христос (Матея 23/2,3 ; Йоан 5/45, 46,47). Изобличи ги и затова, че като отхвърлиха дошлия в силата и духа на Илия – пророк Йоан Кръстител (който бе пратен да приготви пътя за народа преди Лицето на Божия Син или по друг начин казано – да приготви благоразположен народ за Живия Път – Христос), осуетиха Божията Воля спрямо тях самите, но и станаха причина за падението на цялото онова поколение в Израел. Предизвестено отстъпление, защото самите първенци и първосвещеници бяха в колаборация с Римската власт, точно както и днес историческите църкви обслужват политическите интереси на земната власт. „…Ние друг цар нямаме освен кесаря…” – крещяха пред Пилат Понтийски, когато искаха от него да разпъне Христос – Царят на Правдата. Цезаро-папизмът не е от вчера, но и сега е жив, за да обслужва като идеология диктатори и политици-популисти. Но и протестантският модел на „демократичен избор” на пасторите, като някакъв вид меритокрация (по заслуги и по образование), е отхвърлен от Човешкия Син. Когато тълпата искаше да го направи цар по вавилонския модел (защото хранеше цели множества и изцеляваше болните), Той се оттегли /Йоан 6:15/. Защо? Защото Неговото Царство е по Право дадено Му от Отец, Който Го е пратил (оттам цялата Небесна йерархия е на пратениците: „Който вас приема Мене приема …”/Матей 10:40/). По Силата на това свое Пратеничество Той изцеляваше съвършено, а не обратното – заради показна благотворителност да „заслужи” да стане владетел над човеците (както е при светските политици). По същата Божествена логика Той е Който издига своите предстоятели, както и заяви на апостолите Си: „…Не вие избрахте Мен, но Аз вас…”. Служителите, които представляват Христовата Власт се избират от Него (от Духа), а не от човеците. Ако при глутницата водач става най-якия хищник, най-свирепия и опасен вълк (респективно – успелия в света), то при „овцете на Христос”, водач е този, в когото и чрез когото се явява водителството от Христос (Пастиря на душите и умовете), т.е. пратеният от Него към народа Божий… Така Главата упражнява властта Си през „нервната система” – йерархията на чиновете. Които чинове (имена от Името Божие), са призвани и избрани свише, не по човешки заслуги, „експертност”, „природни таланти” или обществено и икономическо положение. За да не се похвали горделиво никой с нищо освен с Бога. Нито да уповава на човек и неговите умения, но на Господ, който действа чрез Своите съсъди по Волята Си. Където дарбата чрез помазание (и ръкополагане) съдържа Благодатта и Силата, с конкретно предназначение и функция (като органите в тялото), в служене на Цялото според Волята на Единия. Дори „немощното” и „глупавото” у Бога (имам предвид човешкото, чрез което Той се проявява), е много по-умно и по-силно от човеците. Чиято „експертност” е нищожна пред Компетентността на Премъдростта в Неговите угодници. Но и целта на Божиите дарби е съвсем различна от човешките плътски помисли: „Махни се сатано…, ти си ми съблазън, защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките”/ев. Матей 16:23/. Тези думи на Христос в отговор на човешкия „позитивизъм” на един от учениците Му, красноречиво ни говорят за разликата. Човешките „печалби”, „ползи” и „резултати” са несравними с дълговечния плод на Духа. Защото винаги човешките неща се оказват накрая – тление и загуба (когато са вън от Божия план и смисъл), докато Божиите дори когато минават през смърт и гонение, винаги завършват със Славата в Силата на Възкресението .
Но за съжаление виждаме, че вавилонският модел владее днес системните църкви, независимо че всички те декларират своята принадлежност към Христос. Отстъплението на християнските народи е постепенен процес, който тече отдавна, но днес е повсеместен и очевиден. Нарушаване на брачни обети, пропадане в противоестествени грехове, престъпления и предателства на завети между родове, поругаване на завещаното от св. предци, са все следствия от разкъсване на Заветните „окови” на Христовото Господство. В резултат на „освобождението” от Властта на Христос идва и пропадането в робството на световната система на зверо-човека. Която е доминионът на биологическия и социален дарвинизъм, заедно с „християнския” материализъм и неговата „либерална теология”. Тези, които трябваше да бъдат въплътената СЪ-ВЕСТ на народите, се оказаха НЕ само подвластни на Вавилонските грехове и съответните им язви, но и одобряващи ги и насърчаващи в тях и светските човеци („ Защото с лъжите си оскърбихте сърцето на праведния, когото Аз не оскърбих; И укрепихте ръцете на злодееца, за да не се върне от нечестивия си път, та да се спаси живота му.”/Езекиил 13:22/). Но как да говорят на съвестите на другите, щом те самите бягат от изповедта като дявол от тамян. Как да се изповядат и така да бъдат развързани от греховете, като обичат нечестивите си дела вършени в тайно? Предадени на разврат, одумване, клюкарстване, заговори, интриги, злословия, себенасищане, себелюбие и себеправедност (злото покълва първо в нечестивите размишления на сърцето). Заедно с всички „екстри” на консуматорското общество, неговите лозунги, „идеали” и човешки амбиции (всичко модерно и „прогресивно”). Бунтовни спрямо Бога и Премъдростта, но послушни на „експертите” от светската система поела грижата за тялото от люлката до гроба. По протокол и конвейер. До толкова са промити мозъците на системниците, че „самостоятелното им” мислене се заключава до „така казва науката”, „така казва медицината”, „така казват експертите”. Без да проумяват изобщо, че зад тези клишета стоят манипулациите на купени експерти на една отвлечена и политически употребена наука. И това тъповато мислене все минава под знаменателя: „аз така мисля”; „това е мое мнение” – все относно опорки, взети наготово от мрежата и папагалски преповтаряни. Това изобщо не е „самостоятелно”„мислене”, но по калъп, на посредствени, опосредствани от масовката умове. Защото всеки развит интелект е разбрал от опит, че за да станеш разумен човек (с разбиращ ум) първо следва да изградиш логически инструментариум (интелектуален органон). Което няма как да стане без жив пример (авторитет), чието менторство е също вид власт. Затова великите мислители са израснали като такива под крилото на други велики мислители (обратното на егалитарната масова пропаганда). Защото ограничената плиткоумна, масова, системна среда (и поп култура), не предразполага интелекта към растеж. За да израсне ума от „земната черепица” до небесните простори на Духа, е необходима Школата на Премъдростта (Христос). Единствената противоотрова срещу заблудите на измамната реалност.
За този свят на демоничните илюзии предупреждава Св. ап. Павел още в първи век. Като се опасява, че както някога в Едем, човеците отново ще предадат Бога. Вместо да отдадат Слава на Сина, Който просвети човешкия ум за тайните на сътворената природа и законите на всемира, в богоборчески бунт отново се отрекоха от Него. Чародействайки със знанието. Злоупотребиха с науката (отвлечена за лукави цели), извратиха природата, оскверниха мирозданието. И отново изпаднаха в грубия свят на материализма, в земното робство на хаоса на бездушния натурализъм. И знанието в Свещените писания също извратиха, за да поставят своята човешка правда вместо Божията… И защо? Защото обикнаха настоящия свят повече от бъдещия… Подобно на израилевите племена, които замениха Живия Бог с идолите на местните народи в Обещаната земя. Предпочетоха временното удоволстване в греха пред укора на помазаните. Системния комфорт и почест от безчестните, пред скърбите за Царството Христово. Бягство от болката на противоречието (между плътските помисли и мъдруването на духа) чрез дрогата на светския позитивизъм и вегетиране в системното мислене. Презряха скръбта по Бога и затова няма да имат утехата на Духа. Такова им е и „спасението” – само „на книга”, но без Христа. По дефиниция, но без живата жертва на последованието. Без познаване и посвещение на Божието Намерение. Но пък със „синтетични заместители”. Микс (словесна салата) от общи приказки за любов, позитивизъм, толерантност и евангелски цитати (но извън контекста на апостолското учение)… Светски хуманизъм прикрит зад „християнска” маскировка.
Нагледно: преди време един отстъпник от Богооткровенната Вяра, ми вика, че животът му бил толкова кратък, че нямал време за губене в служене на Бога (което служене според Христовото учение, се осъществява в Тялото Му – от частите служещи една на друга) . Впрочем същият имаше огромна страст към риболова (едно хоби, което гълта много време), която беше прихванал от един, който впоследствие стана и заклет сърфист (а сега е разпопен поп, който докато е бил свещеник, изчезвал по средата на литургии, заради страстта си). Е, „кРастелиевите магарета” се надушват… и сбират по общите си страсти, но рано или късно се пръскат всеки по трънаците, по които въздиша душата му… Разбира се отстъпниците от Богооткровенната Вяра, си изнамират някакъв свой си „исус” (заради „правоверност” която да легитимира непокорството към Живия Бог) – идол по тяхната си представа, скопен от сила, безволев, безвластен, не изискващ нищо от никого, приятен за плътта, избирателно конструиран кумир, който да не пречи да си живурка всеки, както намери за добре. Защото за такива си е загуба на време (и голяма минавка), там някакви си „наложени им неща” да ги отвличат от „дара на животеца” (нали системната пропаганда казва така: живей сега – на мига). Такива не могат да схванат, че истинският Дар на Живота е именно в посвещението на времето на тази земя в Делото на Замисъла (Волята) на Бога. Защото когато Христовият ученик влага времето си в Тайните на Богопознанието и Божието Съ-работничество, това не е загуба, но сигурна инвестиция в Живота, умножаването Му… за Вечността. Още сега и тук придобиване на Истинския Живот, който е Христос. Тук и завинаги. Размяна на шепа вода, която изтича между пръстите ти, с океана на Божествения Живот. Другото „живуркане” според мисленето на системата, в нагаждане по нейните стереотипи, е съществуване в мъртвост. Илюзията на тленните неща, които стават прах и пепел, изчезват яко дим. „ …Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби, а който изгуби живота си заради Мене, ще го намери”/Матей 16:25 /. Не се заблуждавайте, от всички човеци тези, чието „християнство” е от този свят, са най-нещастни. Те винаги са в загуба, загубени в собственото си себелюбие, което си мислят, че е „човеколюбие”. За тях е загуба на житейско време и ненужната скръб, човек да очиства сърцето си, да жертва удоволствията си в Името на Правда, Която не е от този свят… И грехът им е в това, че презират пролятата кръв на Сина, Който е Животът. За който Живот апостолът казва: „ …Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Тогова, Който за тях е умрял и възкръснал.” /2-ро коринтяни гл.5 : 15/. Да се отречеш от учението на апостолите, от Събора на верните, от Наследството на толкова поколения последователи на Господ, да наречеш Вярата и Светите тайнства – „илюзия”, да отречеш благодеянията дошли в живота ти чрез пратениците Божии (от Името и в Името Христово), означава само едно – че отричаш самото съществуване на Бога. И това, че си яко в примката на демони. По думите им: „всичко е лъжа” – за такива остава равносметката на един безплоден живот, без духовно наследство. Оголени без бялата дреха от дела на Правда (делата от Вяра). Такива по-добре никога да не бяха познали Благодатта, отколкото да се върнат назад като куче на бълвоча си. Но разбира се, за да „оправдаят” отстъплението си, трябва да осъдят невинните (ако и да се правят на „агнета” , пак ги издава змийския им говор). Вместо да въстанат срещу системата, която превръща синовете им в комарджии и дъщерите им в блудници (наркоманиите и извращенията на демоничното робство са легион), те негодуват срещу Божията намеса, която е в защита, за да предотврати обсебванията. Наопаки – коравосърдечни и глухи към поуките на Мъдростта, те попиват жадно внушенията, идващи от мрежите на системния свят, преповтарят „мъдруванията” на пропагандата (спомням си 90-те години на миналия век, когато българите под въздействие на медийната пропаганда масово негодуваха срещу християнските секти, които били„вербували” децата им, как в последствие мнозина плачеха горко за синовете и дъщерите си станали наркомани и проститутки)…
Защо такива „християни” станаха слепи и глухи за Истината? Отговорът се крие в самата природа на Вярата. Тя е всеотдайно ПОСВЕЩЕНИЕ. „И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство? И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?”/Лука 16: 11,12/. Не случайно Исус е наречен – Назарянина, според пророчествата, че ще се нарече НАЗИРЕЙ Богу (т.е. посветен на Бога). За наша поука в Стария завет на Библията е описана историята на един от великите херои на Вярата, от който разказ разбираме какво става с човек, който е отстъпил от своето посвещение. Самсон загубва не само Силата (Властта) си дадена му от Бога, но и зрението си (очите си)/Съдии 16гл./. „Отделени от Мен не можете да сторите нищо” – казва Христос. Затова не бива да се учудваме, че живеещите за себе си (не за Бога и чрез Бога), са загубили духовното си виждане, затъпели в схващане – с помрачен ум и сетива. И глухи (като глух аспид) за Гласа Господен. Гласът дошъл до тях чрез посланието, известено от човеци свидетели на Тайната на Христово Пришествие (и не говоря само за първоапостолите, но и за тези свидетели днес, познали Христос по Дух). Гласа на Онзи, който продължава да говори от небесата (Духа) чрез верните на Посвещението човеци. Които човеци са живото доказателство (и продължаващо свидетелство) за Възкръсналия и Неговата Всевласт.
А понеже за отстъпилите, пратениците Божий са също така и живо изобличение, стават обект на омраза им. И на каинова завист (според евангелския текст, фарисеите предадоха Човешкия Син защото Му завиждаха). Понеже пожелаха Наследството на Владението Му, убиха Великия Праведник чрез ръцете на светските управители (това, че нечестивите всякога търсят за съюзник земните власти, пред които да клеветят Божиите синове, е също изобличителен белег за делата на лъжехристияните). Божията Власт, поверена на светиите Му, през всички векове е била обект на хули и клевети (съблазните неизбежно идват, но горко на тези чрез които идват). Така съблазънта на Кръста (относно човешката немощна природа, в която се проявява Всемогъщия) служи за оправдание на богоборците „вдъхновени” от сатана, да отхвърлят Властта на Вярата (от там и на Царството Божие). Именно в защита на покорството и послушанието на тази Вяра, една от двадесетте заповеди на Завета с Бога във Орфей, предупреждава: „Да не ставаш причина да се хвърли от някого укор срещу Бога, нито срещу царя-арих (цар-жрец-пазител)”. За последствията от престъпването на тази заповед можем да прочетем в книгата Изход, как Бог изпраща на роптаещите и злословещи против Пророкът – смъртоносни змии.
В този контекст Христос пита: „ще намеря ли Вяра на земята”? Къде? – на земята (според апостолското учение Христовите последователи са на небесни места Духом). Защото земните не са способни да приемат сеячите на Богооткровенната Вяра, а от там и семето на Божественото слово (материалистите са идолопоклонници независимо дали са атеисти или „религиозни”, включително, ако се наричат „християни”). Идеологията на егалитаризма във всичките й форми е отхвърляне на Властта от Бога (за което предупреждават апостолите още през 1-ви век), което прави НЕВЪЗМОЖНО Любовта на Истината да благославя непокорните. „Ерусалиме, Ерусалиме,… Колко пъти съм искал да събера твойте чада както кокошка прибира пилците си под крилете си, но не искахте. Ето вашия дом се оставя пуст” /Лука 13:34,35/. Ако Божиите обещания са „илюзия”, Христовото управление – „несъществуваща реалност”, а учението на апостолите Му – „фалшива идеология”, щом Господството Му „отнема свободния избор”, а страхът от Христовия Съд, е „вербално и интелектуално насилие”, „внушение” и „манипулация”, щом да живееш Христос е „обезличаване на личността” и „поробване на съзнанието”, а последованието на Словото Му е „диктатура”, как Христос да избавя отхвърлящите благодатните инструменти на Неговото спасително дело?
Затова отсега ангелите (и човеците вестители) ще известяват на света Явление на Христос като Всевладетел СЪДЕЩ света и всичко що е в него (така нареченото Второ при-шествие). Което събитие (или низ от събития) за разлика от Благословението в Христовата Жертва, не изисква приемане, послушание и покорство (Вяра) в слушателите. Защото е Явление, което ще се изпълни неизбежно и независимо от всичко и всички (и от тяхното неверие и бунт)… При Първото си Явление Христос рече: „…защото не дойдох да съдя света, но да спася света. Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има що да го съди; словото, което говорих, то ще го съди в последния ден”. Това е Денят Господен, който според пророчествата не е нито ден, нито нощ, защото не астрономически отрязък от време, но глобален процес. Пришествие на Христовото съдилище, според законите на което всички ще бъдат съдени – като престъпници или като верни граждани в Царството на светиите. Според закона на Неговите Думи зад естеството на всичко. И наистина това явление на Христос като съдия, в природата на мирозданието и човека, ще разклати вселената и човешките вътрешности… И ще направи пълна РЕВИЗИЯ на греховете на неверните човеци (ще им станат ЯВНИ мерзостите), за да се посрамят и унижат всичките им чадата… А верните до край в изпитанията, ще получат наградата си – венеца на Живота Христов. Защото „ … мъдростта се оправдава от всичките си чада…”/Лука 7:35/.
С оглед настоящите и предстоящи събития и съдби над света, смятам, че горделивото и нагло плюене по Божията Власт, не е никаква „смелост”. Не, обикновена слепота и невежество е. Не е смелост, защото е ЛЕСНО да богохулстваш, когато Бог търпеливо не отговаря веднага (Бог се бави, но не забравя, нито закъснява), точно поради изпитването на цялата вселена, за което писах по-горе. Да „лапаш мухите” на велзевул в злост и ненавист, не е смелост, а безумие. Да си с тълпите богоборци – хулител и клеветник на Христовото Единоначалие, на Верността в Избора на Христокрацията, не е смелост, но заслепение. Глупост с дълговечни последици. Наглост и безочие пред Божието дълготърпение, назначено като време за покаяние. Смелост от Бога е това – да се опълчиш на системата и демоните зад нея… Да се разбунтуваш срещу всичките съблазни, извращения и измами, чрез които човеците биват поробвани и убивани… Да бъдеш заслон от бурята и „Ноев кивот” за излизащите от Голямата скръб, да станеш лечебница за отхвърлените от системата.
Но да не се заблуждаваме, земните човеци няма да се отрекат от идолите си. Напротив – ще отхвърлят известието за Христовия Съд като „език на омраза”. Системниците пропагандират „мир” и „търпимост”, но не и с Бога, нито към Неговите. Но „там където ще говорят за мир ще дойде погибел…” – предупреждава апостолът. Ще хулят Бога, славните същества и верните, именно поради язвите, чрез които Невидимият ще се освещава (явява). „Правоверниците” на човешката религия, ще гонят синове на Царството. Вече виждаме как номенклатурата на системните църкви стават „апологети” на светската идеология. И както някога фарисеите и садукеите бяха първите гонители на христовите ученици, сегашните лъжехристияни ще хулят верните като „еретици”. И това също е белег за края на времето. Както някога в Рим гонеха ранните християни като „безбожници” и „човеконенавистници”, все по-често ще виждаме системните „християни” да насъскват с клевети тълпите в омраза към верните. До такава степен е проникнало навсякъде ОТСТЪПЛЕНИЕТО, че днес всяка ВЯРНОСТ е причина за обвинение в „сектантство”, в принадлежност към „култ” и прочее „грехове” към „свободомислието”. А в действителност можем да бъдем свободни само когато служим един на друг… Защото Христовият Събор е Власт отвътре (в сърцата и съвестите), която е приета доброволно. Властта на Божествената Любов, която винаги е Вярна (към Бога и един към друг).
Но докато верните все повече се обособяват и отделят като Семейство и Дом Божий според апостолското призоваване да излязат от извратеното поколение, за да бъдат Свят народ на Бога, външните системници са „свободни атоми” под обща идеологическа замаска, имитираща „християнство” (пасоми на масовата системна „църква”). С бетонирани умове по калъпа на светските модели (такива по нищо не се различават като мислене и дела от другите земни човеци). И неспособни на Вярност (привързаността към идолите на плътта или роднините по кръв, не е онази Вярност, която е характеристика на христопоследователите). За разлика от Събора на Верните около (за, чрез, от) Единия (многообразни в Единството), разнородната и нехомогенна паплач на хулителите се сбира (от там и сбирщина) само и единствено („единни” в „многообразието” на човешката ненавист и злост) като гравитиращи в противовес, против, срещу (в Откровение на св. ап. Йоан това е описано като събирането на нечестивите народи около станът на светиите)… Като сбъдването на пророчествата за последните времена, когато дяволът ще бъде развързан да мами вселената и живеещите в нея, да воюват срещу светиите. Понеже уповаваме на Божията Милост, тук е момента да уточня, че Господ е всеопрощаващ с изключение на един грях – ПРЕДАТЕЛСТВОТО. Защото той е хулата срещу Духа на Благодатта… Затова ето каква е Божията присъда за прелюбодействащите със света. Великата блудница ще бъде погълната от същия, върху който лежи (което е предречено в Апокалипсиса на Йоан Богослов). Както Рим унищожи през 1-век града Ерусалим и храма в него, така демокрацията (либерализма) и блудстващата със светската система църковност бива асимилирана (погълната) от човеко-звяра на антихризма. Господ ще предаде във властта на жестоките и немилостивите всички онези, които отхвърлят Неговото Владичество.
Но ако такова е състоянието на тези, които трябваше да бъдат ДОБРИЯ ИЗБОР (ДОБРАТА ИЗПОВЕД), какво остава за проекцията в светската политическа система? В Христокрацията няма нови кандидати за властта, нито предизборни кампании. От 2000 г. Благовестието НЕ търси електорат, а верноподанници на Христа–вечния Владетел. Докато светските предизборни кампании (и местни и парламентарни) понеже са мандатни (временни), много приличат на узаконен преврат. Организират се отряди за компрометиране (сготвяне) на опонентите (най-вече досегашните управляващи), както и лобиране (с пари, ласкателства, обещания) и събиране на привърженици (електорат) и агитки… Потъпкват се едни „експерти”, за да се издигнат нови такива (докато се изхабят и дойдат по-нови пионки-агенти, зад които действат пак същинските властелини в сянка)… Методологията на системата е една и съща при всички превратаджии. Те нямат свои оригинални идеи (но само крадени). Как може да се гради авторитет на базата окалване на опонента? След като АВТОРИТЕТЪТ Е АВТОРСТВО. Само като такъв той носи със себе си идентичност, може да функционира като мисия, задача, пратеничество… И понеже висшият АВТОРИТЕТ е самият Създател, то единствено създаващите, раждащите, творящите имат Властта по Право от Горе, НЕ по партизански преврат (в каквото са се превърнали изборите у нас, а и навсякъде в корпоративните професионални кариери)… В органичните общества (по Наредбата на Създателя) началството НЕ е конюнктурна номенклатура, но произтича от Началствата, т.е. от Началата (Семената)… Където Началник над всички началници е НАЧИНАТЕЛЯТ НА ЖИВОТА. И където всеки чин представлява тези Начала. Защото йерархията на Светлината следва старшинството на произхода (произлизането), произтичането и начеването във време и пространство…